Кажи си го!Това, дето го искаш

http://www.jenite.net/

поредната препратена ми PPT (power point презентация) е пред мен. чела съм я много пъти. върти се из интернет пространството от (може би, не съм сигурна) поне 10 години. и въпреки, че си знам всичко. се замислих. колко истина има. и как не се усещаме и правим същото, което са правили и майките ни, и бабите ни. говоря в множествено число. виждам го в мен, виждам го в приятелките си, виждам го в случайно срещнатите жени. повтаряме старата грамофона плоча. и от това комуникацията с мъжете ни не става по-добра.

колко често искаме внимание, някой да ни гушне. или просто да се поглезим. и се започва едно увъртане, отдалеч. и сещай се. ако не се сетиш, ще те накажем. то е ясно. ако се сетиш, временно щастието ще се настани из нашите земи. и току-виж сме те възнаградили. тази тактика ми е любима. честно! правила съм го толкоз често, че как не ми писна.

причината за всичко това е очевадна. страх от отхвърляне. страх, че няма да ни обичат. ако кажем това, което искаме. да де. но ние ще се обичаме ли повече, ако продължаваме така?

и ще спра до тук. с голи приказки не става. иска се да изхвърлим грамофона и да си купим iPod. не да поправяме, а да заменим неработещото. с нещо различно. ново. иска се практика. да обичаш се учиш като обичаш. а не като стоиш отстрани и чакаш някой да те заобича.

новата ми мантра сама се роди : обичам се достатъчно, знам какво искам и с радост го споделям. и преди да продължа по пътя си, оставям ти още материал за четене. Мъжът говори. този път.

Ако те попитам какво има и ти ми кажеш : НИЩО, аз ще се държа така сякаш няма нищо. Знаем, че ме лъжеш, познавам те по погледна, но просто не си струва главоболието.

Можеш или да ме помолиш да направя нещо или да ми кажеш как искаш да бъде направено. Не и двете. Ако вече знаеш как ще е най-добре да се направи, значи можеш и сама да си го направиш.

Ако нещо, което съм ти казал може да се интерпретира по 2 начина, единият от които те прави тъжна или ядосана, имал съм предвид другия.

Ако си решила, че си дебела, сигурно е вярно. Не ме питай, ти знаеш по-добре.

Плачът е изнудване. Изпадам в паника видя ли сълзите ти. Ще направя всичко само да спреш.

Кажи какво искаш. И нека да сме наясно по този въпрос: Намеците не вършат работа. Просто го кажи.

Когато имаш проблем, ела при мен, ако искаш да ти помога да го решиш. Това е, което мога да направя. Ако просто търсиш съчувствие, обърни се към най-добрата си приятелка.

Каквото и да съм ти казал 6 месеца назад, не може да го използваш като аргумент. Всъщност, всички мои коментари стават невалидни и недействителни след 7 дни.

Ако зададеш въпрос, на който не искаш да чуеш отговора, какво очакваш? Разбира се, че ще получиш отговор, който не искаш да чуеш.

„Незнам“

„Незнам“ - няма такава дума. Говори се, че щяло да проима. Езикова реформа. Обикновено реформите се правят поради редукция в разговорната реч. Например, навремето е било граматически правилно да се произнася и пише „чувствувам“, „участвувам“ и пр. После хората постепенно започнали да изговарят тези глаголи като „чувствам“ и „участвам“. Същото станало и с числата: „двадесет“ станало на „двайсет“, „тридесет“ – на „трийсет“ и т.н. Един ден няма вече да пишем „какво“ а „к’во“. Или дори „ко“. Дано не е скоро. А изразът „чакай сега“ неизбежно ще мутира откъм писмена форма в „чай ся“. Не че някой е сял чай де, просто споменатата редукция в разговорната реч. При писането на „незнам“ обаче редукция няма. Има 24-каратова неграмотност. Това е. В българския език глаголите имат положителна форма, примерно „мога“, „знам“, „искам“… Отрицателната глаголна форма става по най-лесния начин – отпред се добавя частицата за отрицание „не“. „Не“ и глаголът се пишат отделно, например „не искам“, не „неискам“, „не обичам“, не „необичам“. Може би защото би било тъпо да напишеш „нетеобичам“, нали? Или „негоискам“, а може би „него искам“, ама не в смисъл, че искам него; или пък „неязнам“ и евентуално „нея знам“. Има обаче различни части на речта, които просто носят в себе си отрицателно значение: например „неграмотен“, „неправилен“, „невъзможен“, „непоносим“… Едно и също е да се каже „това е неправилно“ и „това не е правилно“. Много просто. Ако имаш глагол и желаеш да му придадеш отрицателно значение, използваш частицата „не“. Отделно от глагола. А „грамотен“ глагол ли е? Не? Правилно. Прилагателно е. Следователно заключаваме, че отрицателната форма на прилагателното се образува, като към самата дума, а не отделно от нея, се прибави частицата „не“. Така се получава чисто ново прилагателно, чието значение е противоположно на първоначалното. Нали можем да различаваме глаголи от прилагателни? Ето, за всеки случай:

Не желая, но нежелан. Не обичам, но необичан, не споря, но неоспорим, не работя, но неработещ, не чета, но нечетивен…

А как е по-правилно? „Недочувам“ или „не дочувам“? Верни са и двата начина на изписване, но защото имат различни значения. „Недочувам“=“по принцип не чувам добре“ и „не дочувам“ = „не съм дочул“. Касае нещо по-конректно. Например: „По начало недочувам, говори по-силно“ и „От известно време не дочувам новини за Петър“.

В случаите, когато предметът в множествено число завършва на „и“, той завършва именно на „и“, а не на „й“. „Станция“ – „станции„, „технология“ – „технологии„. Древноримският патриций Гай Станций Технологий, който е останал неизвестен за историята, би бил много щастлив от постоянството, с което се споменава под път и над път, и то точно, кой знае защо, в България. Точно както „маса“ в множествено число става на „маси„, а не на „масй„, така и „мафия“ става на „мафии„, а не на „мафий„. „Кой„ се употребява изключително в единствено число мъжки род. „Кой е бил този патриций?“ например. „Кой са били неговите последователи?“ обаче би могъл да запита единствено чужденец, който изучава български от има-няма месец. Ако ви е трудно да запомните всичко това, просто знайте, че в българския език просто липсва форма за множествено число, която да се образува с помощта на „й“. „Бой“ не е множествената форма на думата „боя“, а е синоним на „пердах“.

„Наистина“ е правилно, „найстина“ не е. Идва от думата „истина“. Нека някой се опита да я произнесе „йстина“, а после да каже и „масй„.

Преди препинателен знак не се слага интервал. Интервал се слага след препинателния знак. Ако някой прави обратното ,означава ,че е спал в училище.

Последно: ако бях учителка по литература и бях установила, че мой ученик списва блог на шльокавица, такава гигантска двойка щях да му отвъртя, че щяха да ме запишат в Гинес.

След като усвоим тези нови знания, все някога ще пристъпим и към урока по членуване.

Сега, за домашно:

Кой начин на изписване при спрежението на глагола „съм“ е правилен?

Аз не съм

Ти не си

Тя/той/то не е

Ние не сме

Вие не сте

Те не са

или:

Аз несъм

Ти неси

Тя/той/то нее

Ние несме

Вие несте

Те неса

Източник: http://marfieta.wordpress.com/