Книжарят никога не сгъва страницата по два пъти

http://www.azcheta.com/

Потънах в погледа й. Не знаех какво в мен я привлича. Никога преди не се бях чувствал така. Срещнахме се на доста нетрадиционно място. В офиса ми. Не за друго нетрадиционно, а защото рядко там влизат точно такъв тип жени. От онези, след които уличните лампи се изкривяват като слънчогледи, а мъжете крият жените си от срам.

Не очаквах появата й и може би именно това ме изуми и смути. Не всеки ден жени като нея идваха при нас, камо ли да се заседят. Тя искреше, изпълнена с такъв ентусиазъм и жажда, които изглеждаха изключително изпълнени с някаква неопределена нужда. Първоначално се смутих, та кой съм аз за да й помагам? Та тя сигурно си има редица по-силни екземпляри, които с радост ще се втурнат да я спасяват. Но така или иначе тя нямаше нужда от спаспяване, а по-скоро от внимание. Всичко беше в моя полза, въпреки че едва ли някога съм го осъзнавал въобще. Може би пропуснах да спомена, че работя в книжарница. Именно заради това съм спокоен тип, не мисля, че вече нещо може да ме изненада. Може би защото тук работят 4-5 човека, винаги има кой да наглежда читателите-купувачи. Кой от кой по-странен, някои идват начумерени, нервни, търсещи нещо, в което да задушат гнева си. Други пък сякаш се лутат като умопомрачени, то не е този ред, онзи шкаф, този горе, ама не – тази долу. Просто не знаеш как да им угодиш, вероятно и те не знаят. Понякога има такива, които ме плашат...не знам дали търсят емоции или картинки, но те карат да замръзнеш, когато минат покрай теб и се надяваш да не се спрат точно в този миг. Има пък от онези, адски самоуверените, че това, което търсят напълно им приляга. А всеки от работещите тук знае, че просто такива хора имат нужда от промяна на нагласите за себе си. Съчувствам им, защото когато започнах работа тук и аз смятах, че ще постигна нещо по-бързо от другите. Мислех си, че съм специален, но за клиентите явно не беше така. Бях просто един от другите. Някои идваха, коментираха, чудеха се, но изглежда не можех да им помогна особено и те решаваха да опитат другаде. В такива моменти се чувствах толкова самотен и ненужен. Винаги съм смятал, че съм предопределен да променям и напътствам, може би затова не се отказвах да се надявам, че ще успея да променя все нечий живот. Ама и аз какви ли ги бръщолевя...сигурно е от застоелия въздух.

Тогава се появи тя. Може би нейната еротика бе така възбуждаща или пък огромните и кафяви лешникови очи. Може да е била и енергията, която стряскаше като огнено кълбо в първия миг. Изглеждаше с невероятно буден дух, затова се зачудих защо ли се спря точно на мен сред всички други!? Още по-малко не разбирах онази тъга, която можеше да лъха от толкова пълноценно същество като нея. Мислех си, че или аз съм сбъркан или някой е объркал нещо докато ме е планирал, но така или иначе не можех да схвана как точно съм грабнал вниманието й. Като цяло не съм нищо особено на външен вид. Даже някои биха ме нарекли посредствен. Добре де, понякога, ако човек се загледа достатъчно дълго ще забележи някои изключително сполучливи черти у мен, но нищо кой знае колко впечатляващо. Сигурен съм обаче че мога да направя някого щастлив. Да споделя своя свят с някого, така че да запълня празнините в сърцето му и да съживя деня му.

Когато тя ме докосна, целият потреперах. Никога преди не съм усещал такова докосване. Грациозно като клюн на майка лебед, тя сякаш знаеше, че съм специалният за нея. Или поне така се надявах.

Отговорът не почака дълго. Не знам как стана, но преди да се усетя тя вече ме беше взела под ръка на път за едно кафене на няколко преки оттук. Въпреки студа, нищо не можеше да ме изкара от транса, в който допирът на тази красива външно и вътрешно жена ме беше вкарал. Когато се намерих на масата до нея, не знаех какво ще последва. Смятах, че няма да съм нищо особено, просто един от мнозината, които тя е дарявала с временен жест на внимание и после забравяла, докато не го захвърли въобще. Оказа се, че греша.

Кога го разбрах? Когато тя за пръв път разгърна душата ми. Оставих се на нея. И тя се остави на мен. Усмихна се. Бях книгата на живота й.

Писмо до Любовницата.От Съпругата.

http://www.jenite.net/
Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая - аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.

Аз също дълго не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения, непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.

А това за ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно 'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си. Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва стръвта и така, докато не пусне кукичката.

Изобщо не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична, загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма никакво значение. Това изобщо не е на фокус.

Важното е предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.

Знам, че истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са. Убедих се сама.

Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво значение. Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на лъжлив и недостоен за уважение мъж.

Защо ми е изневерил ли? При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия.

Голяма е заблудата ти, че ти си адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай, когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си струва дори да прекосиш морето.

Той е просто един донор на сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе си, но има време сама ще се убедиш.

Нека първо минат пет или десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш вчакване да се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми, сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще ти се стори доста нетипично.

Разбира се, той е хитър. Ще те люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.

Нека не се заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но предпочитат да е с мръвка.'

Това, че осъзнаваш положението си като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум, незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към теб.

Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен. Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.

За мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми, човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се, че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж, които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха, огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде необикновен.

За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия на болните ни въображения или вид храна за него.

Обичаш да управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като 'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля. Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш, признаваш…

Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си, която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо. Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?

Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.

Тук си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата. Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А сега е доста късно за откровения.

Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.

Ако можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш, за да му приготвяш любимите пържени филийки.

Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.

Писмо до Съпругата.От Любовницата.

http://www.jenite.net/

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.

Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком sms и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.

Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше 'ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?' Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - 'той не е такъв човек'. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.

Затова недей да ме мразиш, моля те.

Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…

5-годишно дете с рядка левкемия се нуждае от помощ

http://novatv.bg/bg/news

5-годишно дете с рядка левкемия се нуждае от помощ

05 Ноември 2009

Петгодишно момиченце от Варна спешно се нуждае от средства за лечение на изключително рядка форма на левкемия.

Анджелина Чобанова е постъпила в германска клиника за извършване на трансплантация, която струва 200 0000 евро.

За да помогнат на детето си, родителите продават цялото си имущество. Голямата сума обаче е непосилна за тях.

Преди два месеца Анджелина била здраво и усмихнато дете. Страшната диагноза връхлетяла семейството изведнъж.

Лекарите откриват в детето молекулярни еквиваленти на филаделфийска хромозома.

Подобни случаи са изключителна рядкост у нас и родителите започват да се интересуват къде по света лекарите имат опит с тяхното лечение.

Така разбират, че това може да стане в Германия. От клиниката в Оберщайн твърдят, че мерките трябва да са спешни. Само през миналата година там са лекували 22 такива случая.

Родителите са убедени, че в Германия Анджелина има по-голям шанс за излекуване. Този шанс обаче струва 200 000 евро.

До този момент семейството е събрало 30 000 евро от приятели. Обявили са жилището си за продажба. Оттук нататък обаче то разчита единствено на добрите хора и тяхната помощ.

Сметката на детето е:

Анджелина Илиева Чобанова

bg09ubbs80021097437920

swift: ubbsbgsf

ОББ – Варна

За връзка с инициативния комитет:

Мария Гуменова: 0898 690 441

За връзка с бащата:

Илия Чобанов: 0899 867 786

Длъжностна характеристика

Професия домакиня

Автор: Петър Донкин

http://www.bgreporter.com/

1.Длъжност: домакиня.

2.Категория: обществени услуги.

3.Ниво: експертен персонал без ръководни функции.

4.Работно време: пълен работен ден (бележка: 8 часа?!Да, ама не - 24 часа!).

5. Изисквания към кандидата:

-Да бъде лице от женски пол-нееманципирано;

-Не е задължително владеенето на чужд език, дори и на роден-желателно е лицето да си мълчи;

-Лицето да бъде технически грамотно за боравене и своевременен ремонт на всякакъв вид бяла и черна техника;

-Задължително представяне на удостоверение за изкаран курс или диплома за завършено висше образование(магистърска степен) по готварство - ще бъде счетено като предимство наличието на по-тясна специалност "Приготвяне на аперитивни предястия и салати";

-Умение за работа в екип с най-малко две до три ревящи и насрани деца;

-Желание за бързо и точно изпълнение на поставени задачи при обслужване на колективни събирания по повод гледане по телевизията на дерби мачове от футболното първенство;

-Наличие на добра обща физическа подготовка, необходима за преодоляване на прекомерни мускулни натоварвания при транспортиране на пълни пазарски чанти;

-Проява на инициативност и иновативно мислене при реализиране на ежедневните мероприятия на генетично-размножителната дейност;

-Умение за поддържане на мотивирано поведение в условията на силно демотивираща работна среда;

-Лицето трябва да умее да мълчи, когато му говорят и да слуша, когато му мълчат.

6.Работна заплата:...Заплата?! Морална - един карамфил на 8-ми март!

7.Постоянен трудов договор, без право на ползване на редовна и всякаква друга отпуска - дори болничен.

Желаещите да кандидатстват за длъжността да изпратят актуално CV в рубриката "Остави коментар". Одобрените кандидатки ще бъдат уведомени по телефона, за да се явят на устно събеседване.

Нежелаещите да кандидатстват за длъжността ще направят най-добре, ако веднага забравят за всичко, което са прочели тук. Било е просто един кошмарен сън... Такава професия няма! Или по-скоро - никой не признава, че я има.